Откриване на паметна плоча на известната българска оперна певица Елена Николай в Генуа

Генералното консулство на Република България в Милано организира  официално откриване на паметната плоча на известната българска оперна певица и актриса Елена Николай на 14.01.2022 г. от 11.00 часа в парка на Conservatorio Paganini в Генуа на улица Albaro 38. 
Поставянето на паметна плоча в чест на знаменитата певица, натурализирана италианка е идея на Генералния консул в Милано г-жа Таня Димитрова. Елена Николай  е  дълбоко свързана с град Генуа, където започва първото си значимо професионално образование.
Официални гости на откриването бяха общинският съветник по културата, образованието и младежките политики г-жа Барбара Гросо, президентът на прилежащата община г-н Франческо Веско, почетният консул на Република България за регион Лигурия г-н Микеле Скандрольо, президентът на Консерватория Паганини г-н Фабрицио Калаи и директорът на Консерваторията г-н Роберто Талямако, както и представители на различни институции от Генуа.
Стоянка Савова Николова (1905-1993), родена в село Церово, Панагюрско, е рожденото име на известното мецосопрано и актриса. Певицата учи две години в Консерваторията в България, след което заминава за САЩ, за да учи в Оберлинската консерватория. По-късно развива музикалния си талант в Генуа и Милано, а след това се мести в Неапол, като пее в най-големите италиански театри. 
Името на Елена Николай е свързано и с филмовата сцена: в периода между 1963 и 1968 г. тя участва в 7 филма; особено важна е ролята ѝ в «Il boom» с Алберто Сорди и режисьор Виторио Де Сика. 
Именно в Генуа Елена Николай усъвършенства певческото си образование, което ѝ позволява да развие висок, мощен и топъл глас, както и важна техническа подготовка, ясна и жизнена дикция и гъвкав темперамент. Оперната певица учи в Консерваторията «Николо Паганини». Продължава образованието си с частен учител, а след бомбардировките през 1943 г.  се изявява на сцената на Театро Карло Феличе в Генуа, а по-късно в Кинотеатро Гратачело – едно от местата, които свидетелстват за тясната връзка между Елена Николай и града на фенерите. 
На 12 май 1948 г. Елена Николай получава роля в операта на Рихард Вагнер «Тристан и Изолда», режисирана от Тулио Серафин и поставена в кинотеатъра «Гратачело», Генуа. 
Редица книги свидетелстват за значимостта на Елена Николай като оперна певица на италианската и световна сцена. Тя оказва влияние върху музикалната култура на XX век с гласа и артистичността си. За Елена Николай са написани следните книги: Николай, Елена. Животът ми сред великите мелодрами. Издателска къща «Azzali», Парма, 1993 г.Абаджиев Александър Маринов. Елена Николай. Най-великият мецосопран на ХХ век. Издателство Est-Ovest, 2011 г.Карапетров, Константин. Елена Николай. Издателство «Наука и изкуство», София, 1969 г.Иван Бенчев. Елена Николай: Горчивата чаша на успеха. Издателство на СУ «С. Климент Охридски», 2006 г.Петко Тихолов. Елена Николай: Към върха на изкуството. Музикално издателство. София, 1979 г.Вера Грозева. Интервюта с три поколения оперни певци. Издателство «Musica». София, 1981 г. В продължение на 17 години българското мецосопрано е примадона в Миланската Ла Скала, 23 сезона в театър Сан Карло в Неапол и в Арена ди Верона.

Паметната плоча на Елена Николай е символ на близките културни, икономически и политически отношения, които винаги са свързвали Италия и България. Този паметен знак ще бъде първият символ на българщината в Генуа, който ще събира нашите сънародници при отбелязването на национални празници, както и ще привлича български и чуждестранни туристи, пристигащи в морския град.
Плочата на оперната ни певица е дело на скулптора Петко Йорданов.
Други проекти, инициирани и осъществени от Генералния консул в Милано г-жа Таня Димитрова през последните три години са откриването на улица “Васил Левски” в Болгаре близо до Бергамо, поставяне на пейка-паметник, посветена на поета Пенчо Славейков в Милано близо до „Дуомо“, паметните плочи на поетесата Мара Белчева в Брунате близо до  Комо, на знаменития български оперен певец Николай Гяуров в Модена и на професора-италианист Катерин Катеринов в Перуджа, посвещаване на българско дърво на спомените във Виджевано.