
– Вие сте Генерален консул на България в
Милано – градът с най-голяма българска общност в Италия. Работите активно за
това да оставите достоен отпечатък на родината си по време на мандата Ви. Какви
инициативи успяхте да създадете тук, и то в трудните условия на вече двугодишна
световна пандемия?
– Сред
проектите, инициирани от мен и осъществени от Генералното консулство, са
откриването на пейка-паметник в центъра на Милано, посветена на поета Пенчо
Славейков, поставянето на паметни плочи в чест на поетесата Мара Белчева в
Брунате, оперния певец Николай Гяуров в Модена и на италианиста и
дългогодишен професор в Университета за чужденци в Перуджа Катерин Катеринов.
С радост мога да добавя и инициативи на
Генералното консулство по време на мандата ми, като представянето на пътуващата
изложба „Българските градове: древност, която живее“, изложбата на православни
икони на художника-иконограф Ивайло Върбанов, „Празникът на българското кино“ в
Милано, благотворителният коледен базар, връчването на наградите в конкурса за
Коледна песен и много други.
– На 7 октомври предстои разкошна Ваша
инициатива – именуване на улица на името на Апостола Васил Левски в община Болгаре.
Защо точно там, и защо точно на Левски?
Страната ни и Болгаре са свързани от
времето преди създаването на българската държава: през 568 г. Лонгобардите
навлизат в Италия, последвани от различни племена, сред които и българи. На
трайното установяване на българските войски по тези земи се дължи и името
„Болгаре“, което произлиза от „Булгаре“ – „място, населявано от българи“. Васил
Левски – една от най-светлите и открояващи се революционни личности в историята
ни, въплъщава идеали като свобода, достойнство и кураж. Животът му, посветен на
родината и българския народ, може да бъде взет за пример и днес. Ето защо,
когато Генералното консулство внесе предложението си за именуването на нова
улица в община Болгаре избра именно „Апостола на свободата“. Смея да твърдя, че
няма българин, който да не обича и уважава Васил Левски. Изборът на новата
улица, за чието именуване водихме дълги преговори в продължение на година, в
условия на пандемия, затруднявани от бюрокрацията, е свързан с желанието ми да
бъде почетена паметта на безспорен герой от историята ни, както и да „отключим“
любознателността на италианските жители към миналото на България, но и към
настоящето ѝ.
По време на предстоящото официално
откриване на улицата в Болгаре ще бъде подписано споразумение за сътрудничество
между община Болгаре и гр. Враца. Интензифицирането на връзките между
институции и съвместните им усилия по общи европейски проекти и инициативи от
културно естество.
– Вие в лично качество сте помогнали на
стотици българи, които се озоваха в капан по време на локдауните. Очевидно
заемането на такава висока дипломатическа позиция изисква и множество лични
качества като съпричастност, състрадателност, емпатия. Какви са ежедневните
предизвикателства, с които се сблъсквате в работата си?
В края на месец февруари 2020 г. – в
разгара на първата вълна от пандемията в Италия – успяхме за изключително
кратко време да организираме евакуацията на 22 ученика и техните учители от
Каварна. За целта бе изпратен правителствен самолет. В рамките на 4 часа
успяхме да осъществим цялостната организация по евакуирането на децата.
Българските граждани, живеещи в Северна
Италия, изплашени от случващото се (районът бе в епицентъра на заразата, с
първото огнище, възникнало в Кодоньо близо до гр. Лоди, недалеч от Милано),
панически започнаха да се прибират в България. Всекидневно получавахме
обаждания на линията за връзка при спешни случаи от наши шофьори, блокирани по
границата. Попаднали в капана на внезапното затваряне на граничните пунктове с
цел ограничаване на разрастващата се зараза, сънародниците ни се обръщаха към
задграничното ни представителство със зов за конкретна помощ. Успяхме да
помогнем на много хора, с общи усилия на малкия екип на Генералното консулство
и в непрекъсната връзка с местните власти. Наложи се да търсим приют за
временно настаняване на българи, останали ненадейно без дом, както и да обявим
за издирване няколко човека, които от несъобразителност бяха прекъснали контакт
с близките си.
– Отношенията на Консулствата на България с
българската общност, българските училища и множеството културни асоциации също
са ключови. Как работите с тях?
Генералното консулство винаги е полагало
усилия да поддържа патриотичния дух на българската общност в консулския окръг.
По-голямата част от сънародниците ни е съсредоточена именно в Северна Италия.
Поддържаме активни отношения с българската диаспора. Традиционно се организират
мероприятия по случай националните празници. Преди настъпването на пандемията
разбира се, която промени всекидневието ни, но и начина на отбелязване на всяка
важна дата от историята ни, можем да се похвалим с организирането на
традиционно българско хоро пред катедралния паметник „Дуомо“ в Милано,
чествания на „Деня на народните будители“ и „Деня на българската култура и
просвета“. Отворените за публика събития на Българското училище „Тук България“
в Милано, на различните български асоциации в Северна Италия и формираните към
тях танцови състави като например „Нашенци“ и „Ритмика“ обикновено се провеждат
под патронажа на Генералното консулство.
– Вие сте и представител за Европа в
ръководния комитет на генералните консули. Какво представлява тази организация
и досега имало ли е българско представителство в нея?
– Ръководният
комитет на генералните консули е начело на Консулския корпус на Милано и
Ломбардия, който обединява 116 активни консулски представителства. Досега
български генерален консул не е заемал позиция в комитета. За мен е чест, че
колеги издигнаха кандидатурата ми – жест, който надявам се оценява всекидневните усилия от страна на целия екип
на Генералното консулство.
– Вие сте бивш посланик на България в
Хърватия, и като такъв сте носител на множество награди и отличия. Сред тях е и
наградата за „Европейска реч на годината“, традиционно давана на президенти и
премиери. По какви проекти работихте там и коя от наградите Ви е най-скъпа?
– В
стремежа си да оставя достоен отпечатък на родинати си по време на мандатите си
съм инициирах множество културни проекти и побратимявания. В Хърватия поставих
3 паметни плочи – в Дубровник на повелята на Иван Асен II, на Кирил и Методий в
Лика и на д-р Фран Гундрум Ориовчанин, работил в България, личен приятел на
Иван Вазов в Крижевци.
Щастлива съм, че за професионалните ми
постижения ми бяха връчени няколко ордена и награди.
Но най-специална за мен е наградата ми
„Европейска реч на годината“ на Европейския дом в Загреб и Европейското
движение Хърватия, а првз годините носители са били президентите Месич и
Йосипович, както и Колинда Грабар Китарович в качеството ѝ на министър на
външните работи и европейската интеграция.
0 responses on "Генералният Консул на България в Милано Таня Димитрова: Любовта към България никога не стихва"