10 черти на европейския студент

Докато италианците продължават да живеят с родителите си, скандинавците създават собствени семейства. Германците са най-доволни от своето обучение.

От Рейкявик до Тбилиси, от Осло до Ла Валета – през последните две години учените са изследвали условията, в които живеят и учат студентите от 28 европейски държави. В основата на изследването Eurostudent са официалните статистически данни и резултатите от допитванията. Какъв е типичният европейски студент? Кой получава европейска диплома? Ето 10 любопитни факта.

Средна възраст на студентите

В мнозинството страни най-малко половината от студентите са под 25 години. Най-рано влизат в университетите в Албания, Грузия, Сърбия, Словакия и Франция. В Германия средната възраст на учащите се във ВУЗ-овете е 25 години. Най-възрастни са студентите в Скандинавия – 30 години и нагоре.

Студентите и децата

Една трета от тях вече имат деца. Най-много студенти с деца има в магистратурата. Предимно става дума за жени. Единствено в Ирландия, Португалия, Турция, Сърбия и Малта бащите в учебните аудитории са повече, отколкото майките. В Германия процентът на студентите с деца е 6.

Пауза след училище

Около 70% от европейските студенти започват да следват в университета 2 години след завършване на училище. Германия не прави изключение. Там само 17% от абитуриентите си взимат почивка повече от две години. Но това е нарастваща тенденция. Мнозинството продължава с магистратурата най-късно година след получаването на диплома за бакалавър.

Полов дисбаланс

Почти във всички европейски страни в учебните аудитории се наблюдава голям полов дисбаланс: над 60% от учащите се са представителки на прекрасния пол.

Изключение правят Германия и Турция. Но и в тези страни най-малко девойки има на факултетите, подготвящи кадри в сферата на информационно – комуникационните технологии. Студентките най-много търсят педагогика и медицински специалности. Единствено в Германия дамите предпочитат естествените науки, математиката, статистиката и земеделието.

Качество на образователните услуги

Европейските студенти отделят на седмица средно по 17 часа за посещаване на занятия и още толкова – за самостоятелна работа. Повечето са доволни от обучението си. Студентите в германските университети са поставили най-висока оценка на разписанието и организацията на обучението. Тях, а също така студентите от Финландия, Франция, Чехия и скандинавските страни са най-доволни от качеството на преподаването. Докато в Хърватия, Полша, Португалия, Румъния и Сърбия условията на обучение и качеството на преподавателската работа, според студентите, са много лоши.

Студентският портфейл

Основната дупка в студентския бюджет е пробита от разходите за живот /89%/. Над една трета от тях отиват за наем. Наемите са особено високи в Скандинавия, Германия и Франция. Най-ниски са в Литва, Латвия и Грузия. В големите градове стойността на арендата е по-голяма, отколкото в градовете с население до 100 000 души.

Около 20% от разходите отиват за храна, 4% от средствата се харчат за телефон и интернет. Разходите за обучение са 11%. Студентите успяват да покрият сами две трети от разходите си. Една трета поемат родителите. 80% от студентите получават финансова подкрепа от родителите или партньорите си.

Допълнителна работа

Студентите, работещи допълнително по време на учебния процес или през ваканциите, са често срещано явление в повечето европейски страни. Над половината покриват сами разходите си за живот и обучение. Те отделят средно от 5 до 20 часа седмично.

Студентите, живеещи отделно от родителите си, работят средно два часа повече. Най-много допълнителен труд трябва да полагат студентите от Естония, Литва, Полша, Исландия. На обратния полюс, т.е. най-висок процент на тези, които отделят повече време само за учене са Грузия, Албания и Сърбия.

Доходите на родителите

Общо за всички страни: финансовият стандарт на родителите до голяма степен определя избора на учебно заведение и бъдеща професия, а също така студентския бюджет. Студентите, чиито родители не са получили висше образование, постъпват в университет по-късно, по-често се ограничават само до бакалавърските програми и повече време отделят за допълнителна работа по време на самото учение. В повечето страни висше образование получават децата на т.нар. средна класа. Единствено Германия, Ирландия, Хърватия, Румъния и Турция се отличават с това, че документи за кандидатстване подават голяма част от абитуриентите от семейства с ниски доходи или доходи под средните – около една четвърт от общия брой на студентите. Най-богати са родителите на студентите в Албания, Швеция и Холандия.

С кого живеят студентите

В Европа най-разпространената форма на студентското жилище е семейният дом. Най-късно отлитат от крилото на мама в Малта, Италия и Грузия. Но този, който си мисли, че причината е в липсата на пари греши. Хотелът „при мама“ най-често избират учащите се от богати семейства. В Скандинавия, Австрия и Германия най-рано отлитат от семейното гнездо.

В Германия една трета от учащите се живеят в апартаменти, за които делят наема с други студенти. 12% са на общежития. Всеки пети студент в Европа живее на общежитие, само един на всеки десет живее отделно.

Мобилност

Като цяло в Европа 20% от студентите имат опит на обучение и стажове в чужбина. С най-голяма академична мобилност се отличават Германия и Скандинавия – за знания в други страни отива всеки десети. Жените се възползват от студентския обмен по-често от мъжете. Хуманитарни и обществени науки, изкуство, журналистика, право, бизнес администрация са направленията с най-висок броя на мобилните студенти. Най-малко са тези в сферата на IT. 63% от европейските студенти преминават стажове в чужбина по програмите със стипендии на ЕС, най-популярната от тях е „Еразмус“. 12% планират да изкарат магистратура в чужбина.

September 13, 2021

0 responses on "10 черти на европейския студент"

Leave a Message

Your email address will not be published.

Smart in education, active in sport © 2021 All rights reserved.