Генералният Консул на България в Милано Таня Димитрова: Любовта към България никога не стихва

      Вие сте Генерален консул на България в Милано – градът с най-голяма българска общност в Италия. Работите активно за това да оставите достоен отпечатък на родината си по време на мандата Ви. Какви инициативи успяхте да създадете тук, и то в трудните условия на вече двугодишна световна пандемия?

 

      Сред проектите, инициирани от мен и осъществени от Генералното консулство, са откриването на пейка-паметник в центъра на Милано, посветена на поета Пенчо Славейков, поставянето на паметни плочи в чест на поетесата Мара Белчева в Брунате, оперния певец Николай Гяуров в  Модена и  на италианиста и дългогодишен професор в Университета за чужденци в Перуджа Катерин Катеринов.  

 

С радост мога да добавя и инициативи на Генералното консулство по време на мандата ми, като представянето на пътуващата изложба „Българските градове: древност, която живее“, изложбата на православни икони на художника-иконограф Ивайло Върбанов, „Празникът на българското кино“ в Милано, благотворителният коледен базар, връчването на наградите в конкурса за Коледна песен и много други.

 

      На 7 октомври предстои разкошна Ваша инициатива – именуване на улица на името на Апостола Васил Левски в община Болгаре. Защо точно там, и защо точно на Левски?

 

Страната ни и Болгаре са свързани от времето преди създаването на българската държава: през 568 г. Лонгобардите навлизат в Италия, последвани от различни племена, сред които и българи. На трайното установяване на българските войски по тези земи се дължи и името „Болгаре“, което произлиза от „Булгаре“ – „място, населявано от българи“. Васил Левски – една от най-светлите и открояващи се революционни личности в историята ни, въплъщава идеали като свобода, достойнство и кураж. Животът му, посветен на родината и българския народ, може да бъде взет за пример и днес. Ето защо, когато Генералното консулство внесе предложението си за именуването на нова улица в община Болгаре избра именно „Апостола на свободата“. Смея да твърдя, че няма българин, който да не обича и уважава Васил Левски. Изборът на новата улица, за чието именуване водихме дълги преговори в продължение на година, в условия на пандемия, затруднявани от бюрокрацията, е свързан с желанието ми да бъде почетена паметта на безспорен герой от историята ни, както и да „отключим“ любознателността на италианските жители към миналото на България, но и към настоящето ѝ.

 

По време на предстоящото официално откриване на улицата в Болгаре ще бъде подписано споразумение за сътрудничество между община Болгаре и гр. Враца. Интензифицирането на връзките между институции и съвместните им усилия по общи европейски проекти и инициативи от културно естество.

 

      Вие в лично качество сте помогнали на стотици българи, които се озоваха в капан по време на локдауните. Очевидно заемането на такава висока дипломатическа позиция изисква и множество лични качества като съпричастност, състрадателност, емпатия. Какви са ежедневните предизвикателства, с които се сблъсквате в работата си?

 

В края на месец февруари 2020 г. – в разгара на първата вълна от пандемията в Италия – успяхме за изключително кратко време да организираме евакуацията на 22 ученика и техните учители от Каварна. За целта бе изпратен правителствен самолет. В рамките на 4 часа успяхме да осъществим цялостната организация по евакуирането на децата.

Българските граждани, живеещи в Северна Италия, изплашени от случващото се (районът бе в епицентъра на заразата, с първото огнище, възникнало в Кодоньо близо до гр. Лоди, недалеч от Милано), панически започнаха да се прибират в България. Всекидневно получавахме обаждания на линията за връзка при спешни случаи от наши шофьори, блокирани по границата. Попаднали в капана на внезапното затваряне на граничните пунктове с цел ограничаване на разрастващата се зараза, сънародниците ни се обръщаха към задграничното ни представителство със зов за конкретна помощ. Успяхме да помогнем на много хора, с общи усилия на малкия екип на Генералното консулство и в непрекъсната връзка с местните власти. Наложи се да търсим приют за временно настаняване на българи, останали ненадейно без дом, както и да обявим за издирване няколко човека, които от несъобразителност бяха прекъснали контакт с близките си.

 

 

      Отношенията на Консулствата на България с българската общност, българските училища и множеството културни асоциации също са ключови. Как работите с тях?

 

Генералното консулство винаги е полагало усилия да поддържа патриотичния дух на българската общност в консулския окръг. По-голямата част от сънародниците ни е съсредоточена именно в Северна Италия. Поддържаме активни отношения с българската диаспора. Традиционно се организират мероприятия по случай националните празници. Преди настъпването на пандемията разбира се, която промени всекидневието ни, но и начина на отбелязване на всяка важна дата от историята ни, можем да се похвалим с организирането на традиционно българско хоро пред катедралния паметник „Дуомо“ в Милано, чествания на „Деня на народните будители“ и „Деня на българската култура и просвета“. Отворените за публика събития на Българското училище „Тук България“ в Милано, на различните български асоциации в Северна Италия и формираните към тях танцови състави като например „Нашенци“ и „Ритмика“ обикновено се провеждат под патронажа на Генералното консулство.

 

      Вие сте и представител за Европа в ръководния комитет на генералните консули. Какво представлява тази организация и досега имало ли е българско представителство в нея?

 

      Ръководният комитет на генералните консули е начело на Консулския корпус на Милано и Ломбардия, който обединява 116 активни консулски представителства. Досега български генерален консул не е заемал позиция в комитета. За мен е чест, че колеги издигнаха кандидатурата ми – жест, който надявам се оценява  всекидневните усилия от страна на целия екип на Генералното консулство.

 

      Вие сте бивш посланик на България в Хърватия, и като такъв сте носител на множество награди и отличия. Сред тях е и наградата за „Европейска реч на годината“, традиционно давана на президенти и премиери. По какви проекти работихте там и коя от наградите Ви е най-скъпа?

 

 

      В стремежа си да оставя достоен отпечатък на родинати си по време на мандатите си съм инициирах множество културни проекти и побратимявания. В Хърватия поставих 3 паметни плочи – в Дубровник на повелята на Иван Асен II, на Кирил и Методий в Лика и на д-р Фран Гундрум Ориовчанин, работил в България, личен приятел на Иван Вазов в Крижевци.

Щастлива съм, че за професионалните ми постижения ми бяха връчени няколко ордена и награди.

Но най-специална за мен е наградата ми „Европейска реч на годината“ на Европейския дом в Загреб и Европейското движение Хърватия, а првз годините носители са били президентите Месич и Йосипович, както и Колинда Грабар Китарович в качеството ѝ на министър на външните работи и европейската интеграция.

February 12, 2022

0 responses on "Генералният Консул на България в Милано Таня Димитрова: Любовта към България никога не стихва"

Leave a Message

Your email address will not be published.

Smart in education, active in sport © 2021 All rights reserved.